Постинг
21.01.2016 00:30 -
Tears in space dont fall
Вкусът на рая
е сложен и непознат
Може да бъде сбъркан с отрова
или предозиране с лекарство.
А може и просто да бъде пропуснат
като бърз дъждец в летен следобед
по време на тревожна дрямка.
Възможно е и да остане
в паметта завинаги
като сянка.
е сложен и непознат
Може да бъде сбъркан с отрова
или предозиране с лекарство.
А може и просто да бъде пропуснат
като бърз дъждец в летен следобед
по време на тревожна дрямка.
Възможно е и да остане
в паметта завинаги
като сянка.
Вкусът на рая познават само влюбените
и това е истинският рай, който не може да бъде сбъркан.
Тогава сълзите капят от щастие.
цитирайи това е истинският рай, който не може да бъде сбъркан.
Тогава сълзите капят от щастие.
"Истинският рай е изгубеният рай."
Така че е сянка ... понякога :)
Хубав ден,Мира!
И ето : https://www.youtube/watch?v=6NXnxTNIWkc
цитирайТака че е сянка ... понякога :)
Хубав ден,Мира!
И ето : https://www.youtube/watch?v=6NXnxTNIWkc
А може би раят трябва да се възприема не с едно сетиво, а с цялото същество, с ум, душа и сърце...Или просто да се потопим в него и за нищо да не мислим, нищо да не възприемаме...
Поздрави, Стани!
цитирайПоздрави, Стани!
Не се сдържах.
Има толкова много смисъл в руския космос.
Толкова, че когато го оставиш да те обгърне, навсякъде другаде започва да изчезва.
..... And I think my spaceship knows which way to go.....
цитирайИма толкова много смисъл в руския космос.
Толкова, че когато го оставиш да те обгърне, навсякъде другаде започва да изчезва.
..... And I think my spaceship knows which way to go.....
на сълзите е неотклонно навътре - към сърцето. Но, как се пази сянка от Рай ... сигурно в подножието и ще има езеро и от радостни, и от тъжни сълзи...
цитирайkvg55 написа:
Вкусът на рая познават само влюбените
и това е истинският рай, който не може да бъде сбъркан.
Тогава сълзите капят от щастие.
и това е истинският рай, който не може да бъде сбъркан.
Тогава сълзите капят от щастие.
За мен влюбените са малко болни, нещо като грип. Раят принадлежи на стабилни, смели и преодолели драмите си хора.
eliana написа:
"Истинският рай е изгубеният рай."
Така че е сянка ... понякога :)
Хубав ден,Мира!
И ето : https://www/watch?v=6NXnxTNIWkc
Така че е сянка ... понякога :)
Хубав ден,Мира!
И ето : https://www/watch?v=6NXnxTNIWkc
Напълно съм съгласна, че често живеем със сянката от рай, с отпечатъка. Хубав беше денят ми - спокоен и лек. Лека и спокойна вечер на теб!
donchevav написа:
А може би раят трябва да се възприема не с едно сетиво, а с цялото същество, с ум, душа и сърце...Или просто да се потопим в него и за нищо да не мислим, нищо да не възприемаме...
Поздрави, Стани!
Поздрави, Стани!
Филмчетата затова съм ги добавила - отварят натам. Поздрави, Вени и лека вечер :)
uroboric написа:
Не се сдържах.
Има толкова много смисъл в руския космос.
Толкова, че когато го оставиш да те обгърне, навсякъде другаде започва да изчезва.
..... And I think my spaceship knows which way to go.....
Има толкова много смисъл в руския космос.
Толкова, че когато го оставиш да те обгърне, навсякъде другаде започва да изчезва.
..... And I think my spaceship knows which way to go.....
Хм, да, много добре казано. Тарковски като всеки гениален руски човек е особено космополитен и меко проникващ във всички посоки. Заедно с великия поляк Лем, разбира се.
elineli написа:
на сълзите е неотклонно навътре - към сърцето. Но, как се пази сянка от Рай ... сигурно в подножието и ще има езеро и от радостни, и от тъжни сълзи...
най-вероятно е точно така. Но езерото ще си плува накъдето си поиска и радостните и тъжните му течения ще си играят безспир като котета :)
"Вкусът на рая
е сложен и непознат..."
Мисля, че раят, а оттам и вкусът му, ни е непознат, защото сме убедени, че е сложен. А той е удивително прост, поради което е удивително красив. Например истината е проста и красива, а лъжата е сложна и уродлива. В началото послъгваме, увлечени от чуждия пример, и живота ни се поусложнява. После поизлъгваме и ето ти още по-сложно. Заради предишните уж невинни неистини ние сме принудени вече да излъжем. Живота става тегав. Пак лъжем, и пак, и пак. И себе си, и другия, и любимия /любимата/си. И ние лъжем, и другите ни лъжат, и всички лъжат всички. Не само, че губим способност да говорим истината, а и да я мислим не можем. Та дори не знаем що е истина. Даже се бием в гърдите, че говорим самата истина, до сълзи вярваме в това, а всъщност повтаряме чужда лъжа, която смятаме за истина. И всичко в нас и около нас става кошмарно сложно, душащо. Но ето че веднъж /и не само веднъж, слава Богу/ отнякъде ни се влива чиста сила и ние, след дълго раздиращо колебание по някакъв повод се решаваме и казваме истината. С болка. И а-ха да потънем в униние, ха, я гледай ти! - олекна ни, стана ни неземно хубаво, като че ли летим. Какво е това, откъде в този войнствен свят дойде този неописуем вътрешен мир? Откъде ли? Ами това е полъх от рая. Раят е в простотата, а изричането на истината първо в душата, а после и извън нея, е именно тази изгубена, скъпоценна простота. По какво да познаем истината ли? По полъха от Рая. Как да я намерим ли? Е, в това е целта на пътя за всеки един от нас, а аз съм малък да говоря за него. Пък и за всеки е различен, като шарките в ириса. Дадох пример само с лъжата и истината, но и с ред други неща могат да се дадат идентични примери, които доказват /според мен/, че раят е в простотата. Която ние не само че изгубихме, но и погубихме, защото я ползваме в обиден смисъл.
Сестра, една от хубавите страни на твоите стихове, е че замисляш. И то дълбоко. И то пречистващо.
:)
цитирайе сложен и непознат..."
Мисля, че раят, а оттам и вкусът му, ни е непознат, защото сме убедени, че е сложен. А той е удивително прост, поради което е удивително красив. Например истината е проста и красива, а лъжата е сложна и уродлива. В началото послъгваме, увлечени от чуждия пример, и живота ни се поусложнява. После поизлъгваме и ето ти още по-сложно. Заради предишните уж невинни неистини ние сме принудени вече да излъжем. Живота става тегав. Пак лъжем, и пак, и пак. И себе си, и другия, и любимия /любимата/си. И ние лъжем, и другите ни лъжат, и всички лъжат всички. Не само, че губим способност да говорим истината, а и да я мислим не можем. Та дори не знаем що е истина. Даже се бием в гърдите, че говорим самата истина, до сълзи вярваме в това, а всъщност повтаряме чужда лъжа, която смятаме за истина. И всичко в нас и около нас става кошмарно сложно, душащо. Но ето че веднъж /и не само веднъж, слава Богу/ отнякъде ни се влива чиста сила и ние, след дълго раздиращо колебание по някакъв повод се решаваме и казваме истината. С болка. И а-ха да потънем в униние, ха, я гледай ти! - олекна ни, стана ни неземно хубаво, като че ли летим. Какво е това, откъде в този войнствен свят дойде този неописуем вътрешен мир? Откъде ли? Ами това е полъх от рая. Раят е в простотата, а изричането на истината първо в душата, а после и извън нея, е именно тази изгубена, скъпоценна простота. По какво да познаем истината ли? По полъха от Рая. Как да я намерим ли? Е, в това е целта на пътя за всеки един от нас, а аз съм малък да говоря за него. Пък и за всеки е различен, като шарките в ириса. Дадох пример само с лъжата и истината, но и с ред други неща могат да се дадат идентични примери, които доказват /според мен/, че раят е в простотата. Която ние не само че изгубихме, но и погубихме, защото я ползваме в обиден смисъл.
Сестра, една от хубавите страни на твоите стихове, е че замисляш. И то дълбоко. И то пречистващо.
:)
Разбирам ги и приемам. От началото до края в този коментар. На теб случвало ли ти се е да се влее в теб импулсът за споделяне на истината? Да, истината винаги е необидна и ненараняваща. За разлика от най-безобидната лъжа дори. Въпрос на добри навици. Едно време държах да говоря истината, но видях, че всеки си има своя истина по даден въпрос и това ме разколеба и смири.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Купон с рок и метъл
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric
2. cefulesteven
3. sowhat от задругата на принцесите
4. Елена в кутия със стихове
5. Ти идваш неочаквано
6. sphinx
7. ravenheart
8. Камъчно от kosara2008
9. Поезия от Г. Ковачев
10. Кантон до линията
11. Нередовен дневник
12. Котките си ядат прилепи
13. Китайско с цветни маслини
14. Четири и нещо
15. ПрезОЧИ кобила (сива)
16. Човек е странна дума, но работи
17. Готик и всичко останало
18. Задругата...
19. Чужденец
20. Диктат на нравите
21. PS poetry
22. Тили свети :)
23. Вдъхновение от Надя :)
24. Милост - Мълчания от Надежда
25. Тераса с портокал
26. uroboric