Четвърти сектор. Автогара Сливен.
Ще милна сетно кичура ти рус.
Противен ден. Наистина противен.
И ще си иде твоят автобус.

След нас камериерката ще шета.
Чаршафа във хотела ще смени.
А ти ще гледаш в мъртвите полета
как тихо пролетта се зелени.

И – колкото нелепо да изглежда,
ще ти рисувам с маслени бои
как този свят е обич – и надежда,
и как красивото ни предстои.

Нима сме птици две в тъй кратък прелет?
Без теб ще седна в тъпото бистро –
ще пийна две-три бири – другоселец,
съмнителен дори за Поаро.

Не искам – и отказвам да повярвам,
че след минута ще се разделим –
нещастници – от Враца и от Варна,
летели миг с Вълшебния килим.

Изящната си сребърна пантофка
за друго време тихо скриваш ти.
Животът ни е ден командировка
и няма кой хотела да плати.

Най-важното красиво е разказано. Детайлите са прозаични. Ще ги прехвърлям през ума си и... дано от стълбата не падна .
Браво, Чу! Стана ми мъчно за вас двамата.
П и е р

Дано разделите все повече редеят, Пиер?
Чу

Спря ми дишането! Аплодисменти, Капитане!

Благодаря, Земела! Пак ела :-)
Чу

Твоите коментари не могат да бъдат сбъркани, Налия.
Чу

Дано са повече!
Чул те Бог!
Чу

Трудна е тая любов, Валери, трудна...

Да. Много.
Чу