Нежни слънчеви лъчи между облака надничат,
а децата със букети с майки, татковци в ръцете
към училище се стичат.
Само мамин Гошко в къщи
хем се дърпа, хем се мръщи.
Майка му го преоблича,
и се моли и нарича:
- Хайде, моля те бе сине
ставай, нека да вървиме,
Как говориме от вчера?
Вчера как се съгласи,
че големите деца на училище отиват.
За да може, който иска,
като порасте да стане
пръв спортист, пожарникар
или пък космонавт велик,
трябва по-напред да бъде
с книжките и със тетрадките
най-прилежен ученик.
И да кара сам ракета,
с крана да разтоварва слама,
да се качва по наклона със камиона,
и да вкарва във гаража
триста хиляди автомобила,
всяко примерно дете
трябва най-напред да се научи
как се пише и чете.
Гошко като лъв реве
той училище не ще.
Майка му му гали бузките,
и нахлузва му обувките:
Хайде маме, хайде сине,
при децата да вървиме
При буквара и читанката,
после ще играеш с Ванката.
Там учителката пита
колко дълъг беше кита,
който с татко си сте уловили
лятото във онзи вир.
А в часа ще ви научи,
как се пише ‘кучи’,
и на буквите опашчиците
като котешко куйруче
да рисуваш със ръка.
Гошко като лъв реве
той училище не ще.
Хайде маме, хайде сине,
милва майката детето,
научи да пишеш ‘мама’
умен и трудолюбив бъди
и някой ден, на този ден
когато вече си голям,
ще напишеш ти на мама
този стих.