До днес не пих от гъстата малага.
Пих тънко вино с жилка на скоруша.
Наздраве! – виках – както се полага,
с надежда, че лозата ще послуша.

Но глътката бе плитка и нечестна,
а чашата ми – пълна еретичка.
Добре, че знаех стари градски песни,
та пеех, пеех – най-добре от всички.

Аз днес изпивам чашата до дъно,
защото ти наля ми от мавруда –
и в истината искам да потъна,
до корените чак да се събудя.

До корените дълги на лозата,
до песните – дълбоко премълчани,
до любовта – за първи път позната
и там – при теб – задълго да остана.

От този миг не ми се изтрезнява.
Не съм била по-силна и щастлива.
Благодаря за тихото Наздраве –
дай Боже здраве да не си отива!

Но глътката бе плитка и нечестна,
а чашата ми – пълна еретичка.

:-)

Поздравявам ви.

Браво!Красиво е!