Постинг
11.08.2014 13:44 -
1 Missed Call: Happiness
Къде си сега, да помагаш? Докато си мажа спиралата като ботевски травестит в посталкохолическа носталгия и тихо пея съветски песни с непознати по огромни тераси. Нося чевените токове на една приятелка, които не могат да прикрият анасонова зависимост и душевност на лозенски копач. Представих си, че сме калифорнийски златотърсачки от филм от четиридесетте и оглеждах чичковци в ефирни костюми. Нито един по-прекрасен от нашия! Смях се с невръстните им синове, които щеше да харесаш. Палих си от свещника до кутиите за благотворителност. Рисувах малки чепове в долния ляв ъгъл на огледалата. Гола и рошава крещях нещо за границите. Смях се сама. Плаках за трима. Писах. Трих. Накрая си лягам. С горд статут на щастливо луда, потъвам в нещо като кълба гъши пух. И след поредния ураган от безумия, се чудя какво все пак забравя съдбата? Каква адова енергия ме човърка още, ръкомаха с твоя пръст и не ми позволява да спя. И се сещам да питам- абе, ти стегна ли го оня дяволски куфар най-накрая ?! Или да идвам да помагам
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 14