Прочетен: 4811 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.01.2015 21:35
Зима на море. Преди няколко години се омагьосах така на Хавай. Този път решихме да последваме Гоген към Мартиник и Индиа Айри към Сейнт Луша, като същевременно преживеем отново приключението на Карибските пирати (сниман тук). Като малък поглъщах приключенски романи като циганче боза, та още оттогава си имам несподелена любов с карибите*. Чеърмен ром, капитан Блъд* и Джак Спароу в едно, те т"ва е коктейл.
Обаче там всичко е кинта и почвам да мъдря как да го наместя без да се налага да продавам бъбрек. Хрумва ни да си дадем мястото във Вегас под наем за този период, с което да си финансираме ваканцийката. Вегас е топ дестинация за нова година (над един милион туристи) и успяваме да го спазарим за супер цена, с което си избиваме двете седмици хотел на Сейнт Луша. Самолетен билет пък откъртваме с безплатни мили от Америкън, така че келепирът е вързан. Както казва Тим Ферис, не е нужно да си милионер, за да живееш като такъв...
Кацаме на острова и джунглата ни полазва. Последното изригване на вулкана преди два века е създало география на магични планини и девствени плажове. Обаче пътищата се абсолютни педали (обратен волан) и не ми се наема да карам. Затова си взимаме тур с моторна лодка за обиколка на забележителностите. Аз съм най-отпред и се стискам с всички сили да не изпадна от друсането. Моторницата подскача като Сергей Бубка на всяка по-голяма вълна и се чувствм като в заекващ асаньор. Със сигурност вече нямам камъни в бъбреците. Най-вероятно нямам и бъбреци.
Закарват ни до Суфре, където са вулканът и калните бани. Омазваме се повсеместно и се хилим безпричинно. Тук подобно поведение не се смята за ненормално. После плуваме с шнорхели из приказен залив, сред неописуемо цветни риби и корали в стил Миро. На връщане в лодката пак друсане. Жена ми ме е прегърнала отзад и подскачаме на два гласа. По едно време усещам как си пъха любовно крака под моя. С нея си имаме специален кеф да си галим ходилата. Наричаме си ги лапички. Почвам да облизвам крака й с моя, да й пускам пръсти между пръстите. Така две минути, докато не поглеждам и не виждам, че това е кракът на момчето от съседната седалка. Леко ме втриса какво ли си е помислил, но пък веднага си тегля една майна и спира да ми пука. Сред такава приказност няма значение какво мислят околните. Тук еснафи не виреят.
На другия ден плъзваме по плажовете, обаче в нашия район хубавите са само на курортите. Питам колко е да седим в някой - между шестотин и хиляда гущера на нощувка (сто за дневен пас). Мамка им капиталистичку, тея хора съвест нямат. Жена ми ми вика, че това е нормално. Тя е обикаляла Карибите и е светната за порядките тук. Обаче казва "но проблемо" и си мята най-самоуверената физиономия на света. Хваща ме под ръка и ни вкарва в най-тузарския курорт с лазурно-прозрачна вода. На входа не смеят дори да ни заговорят, камо ли да ни поискат пасове. После който се опита, тя го отсвирва с високомерието на английски лорд, разговарящ с камериера си. "От курорта сме," казва и ги юрка за хавлии. Даже ни взима безплатно питиета от бара (тук е ол инклузив). Ей така се борави в живота. Всичко е въпрос на подход и нагласа. Викам й, "Браво бе, на такива циганийки ли ви учиха в Пепърдайн." Тя се смее и отвръща, "Цигания е когато така подхождаш към всичко. Когато можеш да го правиш в точния контекст и по правилните причини, е признак на интелигентност. В случая другата опция е да ни съдерат кожата с неоправдано високи цени, сложени за милионери. Тук дори средна класа американци ще хванат рак на джоба." Няма как да не се съглася. Отспичам се рязко и се сливам с безметежността на островния ритъм. Сещам се за мисълта на един неизвестен мистик, "Животът е съвършено щастие, ако не си го разваляш със страхове и очаквания." Мда, купувам си фанелка с надпис Живей бавно и си поръчвам още едно.
* Никога не е късно да сбъднеш несподелена любов.
* Герой на Габриел Сабатини от цяла поредица книги, които обожавах като дете, заедно със Сандокан на Емилио Салгари и Винету на Карл Май.
* Тя има магистратура от там. Унито е като курорт - разположено е в Малибу и гледката е приказка. Само осемдесет бона на година. Без стипендия си капут.
Пророчески предсказания на Ефросиния Поч...
Бъдете здрави, приятели и да е честита н...
"В лодката, на средата между двата кораба, Хагторп най-сетне можа да продума:
— Господ ми е свидетел, Питър, имаше време, когато реших, че нашата е свършена.
— Аха — потвърди Пит. — А и наистина можеше да е така. — Той се обърна към Питър Блъд, който седеше на кърмата. — — Ами ако по една или друга причина не бяхме излезли в тези десет минути и Огл беше започнал да стреля не на шега? А?
— Ах! — въздъхна Блъд. — Истинската опасност за нас се криеше в това, че нямаше никаква вероятност той да стреля.
— Но щом си му заповядал?
— Не, точно това забравих да направя. Казах му само да даде халосен изстрел един час след тръгването ни. Помислих, че както и да се развият нещата, такъв изстрел може да се окаже от полза. И наистина, струва ми се, че беше полезен. Господи! — Той свали шапка и отри потта от челото си под втренчените погледи на приятелите си. — Чудя се дали от горещината се потя толкова."
Та за това си има и приказка: "На маймуната, когато и се прииска, не подбира чий е заника - мъжки или женски. Просто го прави."
Като ходите по такива места, обаждайте се, хора. Щях да си поръчам да се топнете и заради мен в морето. НЕ Е ЧЕСТНО!!!
Но желая здраве, любов и щастие!
Поздрави и песни от мен,
Нав :)